Нещо от мен :: Ние просто съществуваме

Постинг

13.08.2013 11:31 - Ние просто съществуваме

Автор: anitageo Категория: Лични дневници

Прочетен: 578 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 13.08.2013 14:26

Всеки ден минаваме през малки адове, трудно ни е, и все повече се усложнява, когато се опитаме да подобрим ситуацията. Смазва ни работата, скуката, изпитите, понякога и най - близките се обръщат срещу нас. Ставаме без желание сутрин сякаш искаме деня да не започва. Лягаме вечер като спасение от адските мъки. Това се случва, защото се фокусираме върху негативното. Така са ни научили. Като имаме проблеми трябва да ги разрешаваме и се вглъбяваме в мисълта за тях. Постоянните мисли как би било по - добре ни убиват, взимат ни от сегашния момент. А той е нашето щастие. Израстваме в общество с проблеми. В главие са ни само проблеми. Решаваме да отпуснем, да вървим по течението и пак мислим за проблемите. Няма миг покой. Повтаряме си "Все на мен се случва, няма ли да изляза от тинята?" И все по - дълбоко затъваме. Самосъжаляваме се, обвиняваме се. Но никога не оставаме на саме със себе си от страх да се срещнем с проблема очи в очи. Той е в нас. Ние сме го създали. Не са ни научили да задаваме правилните въпроси. Не си взимаме поука от нищо. Не живеем, а оцеляваме. Животът е едно безкрайно пътешествие, за което сме слепи. Не приемаме грешките като уроци, а като проблеми. Не приемаме случващото се, а заклеймяваме момента като лош. Не мислим, не сме научени. Крием мислите си. Говорим глупости. Искаме много, а не даваме нищо. Мислим негативно, а искаме да ни се случват само хубави неща. Искаме късмет, а повтаряме, че сме каръци. Сами предизвикваме нещастията си, а винаги обвиняваме другите. Ставаме жертвите в собствения ни филм, а можем да си дадем каквато роля си пожелаем. Трудно е да станем сутрин и да си обещаем, че днещният ден ще е ползотворен. Но не и невъзможно. Живеем, за да се учим, да имаме всичко, което пожелаем. Но не го съзнаваме. Само от нас зависи какъв ще бъде денят, какъв ще бъде животът ни. Трудно се отказваме. Не приемаме. Не прощаваме. Търсим материалното, а не виждаме духовното. Оплакваме се, мрънкаме... сами предизвикваме нещастията си. Не се усмихваме, не се радваме. Не ценим нищо. Опитваме се, но не достатъчно. Ние просто съществуваме!

Нагоре